І. Шумерски митове за сътворението на света

Вертикална структура:

Ан – небе; Дилмун (златната планина) – рай;
Ки – земя
Арали – подземен свят; Абзу или Апсу – подземен сладководен океан

БОГОВЕ – АНУННИ (потомци на великия, т.е. на Енки) и ИГИГИ – две групи по седем. Всички те имат Меламу (светлинен венец, ужасно сияние) около себе си (срв. аура – санскр., ореол – гр.)

Геоморфни богове: 7 поколения богове (срв. с числото 7 в индо-иранско-тибетската митология, философия и религиозна практика). В началото са сладката вода Апсу (Апсара, ангел, щивеещ в сладководното езеро Манасаровар под Сумеру или Кайлаш в Западен Тибет, прародина на шумерите – санскр.), мъж и силата на океана Тиамат (Дева – санскр., Теос – гр., Деус – лат., бог, богиня), жена. Във времето на хаоса (срв. със свещената книга Ригведа – санскр.) си смесват водите. Следват още 6 поколения богове с тибетско-индо-ирански имена и подобия в евразийските митологии.

Зооморфни богове: Нови 7 поколения. Главен бог тук е Амаруту (Мардук) или Асаллухи (заклинание), животно с две глави, по-късно човек с дракон, пазител на Урук, станал столица на Шумер, със съпруга Зербаниту, Царпаниту или Серпаниту. Следва приготовление за война, която спечелва Мардук. Мардук създава и първите оръжия – лък и мрежа (срв. съзвездието Лък и мрежата от звезди на нощното небе). Ползва четирите вятъра (срв. със санскр. Ваджра или тиб. Дордже, гръм в четирите посоки на света). След победата Мардук създава небето и земята от тялото на Тиамат. От тялото на Кингу Енки създава човека Ут, подобен на бога-слънце (слънчево създание или самото слънце) (срв. Хелиос и Феб Аполон – гр.). От този „калъп“ богините произвеждат (раждат) останалите хора, за да служат на боговете. т. е. Човекът е слуга.

Антропоморфни богове: Горно ниво (небе): Енлил (господар на въздуха) – бог на въздуха, главен бог на Шумер, съпруга Нинлил. Дингир (небесен повелител) (Денгер) (Дангара – перс.) (Дангра – санскр.) (Тангра – бълг.) (Дингри, Дангра, Тингри, Дингри, Тхеуранг – тиб.) (Денгер, Тенгер, Тенгри, Тенгири, Тенгели, Тенгр, Тенгер Ецег, Тейри, Тангараг, Танран, Танръ – варианти в Азия). Следват още 5 бога до свещеното число 7.

Средно ниво (земя): Тук имаме селски богове, градски богове (всеки град си има свой бог-защитник), домашни богове и Лама-су (богиня на душата ми) (лама – мъдрец – тиб.) – лично божество на всеки човек.

Долно ниво (подземие): тук има 7 поднива богове, добри демони и Сибити – седем зли демона.

ІІ. Историческа основа на епоса

Шумерският етнос произлиза от Западен Тибет, от района на планината Сумеру (прекрасната Меру), (Кайласа, Кайлаш – санскр., Канг Рингпоче – тиб.). Поради поредица от земетресения и засушавания се спускат през днешен Ладак към плодородните долини около р. Ош или Пяндж (дн. Амударя). Там търгуват с балкхари (граждани на Балкх, наричан „майката на градовете“), ваханци (слуги на боговете – санскр.) и мунджанци (Мунджавант – себичната планина – санскр., дн. Памир) – купуват кожи и коне.

Поради нарастването на популацията се местят по безводното Иранско плато и достигат планината Загрос, основават селище Нинпур (владетелски град), (пура – санскр. град). Прогонени от местните еламитски племена слизат до двуречието на Идигина (Тигър) и Бурануна (Ефрат) и създават градове-държави. Първият построен от тях град е Ур. Той се счита и за първият цивилизован град на света. Занимават се със земеделие, скотовъдство, занаяти, металургия, търговия, строеж на градове-крепости от тухли и камък, градска канализация, изобретяват първата писменост, създават първата богослужебна и светска литература, първите мистерии.

Билга-меш (Гилгамеш) е пети владетел от първата династия на Урук – 2750 г. Пр Хр. или трета династия на Ур. Живее митологичните 126 години. (точните години се получават при разделяне на 7, т.е. управлява 18 години), първият обединител на шумерския етнос в държава (срв. с кан Курт, наречен Кубрат, т.е. обединител – бълг., създател на Стара Велика България, обединил всички български етноси). Баща му е Лугалбанда, за който също има епос, майка му е богинята Нинсун, също с епос. Погребан е в саркофаг под р. Ефрат, открит през 2004 от немски археолози. Минава цялото „шаманско пътешествие“ – лети на Шем (летателен уред) до Шамаш (слънцето), извършва подвизи на земята, слиза под земята при сенките за да върне душата на приятеля си Енкиду.

Гилгамеш търси безсмъртието и стига до мъдреца Зуисудра или Атрахасис (Ут-напищим – акад.), (срв. Зиези – митичен и библейски родоначалник на българския етнос), (Ной – библ.), спасил света от Абубу (потопа). Зиусудра живее при устието на реките Тигър и Ефрат. Приятелят му Пузур-Амури направил кораб, Зиусудра събрал хора и животни по 7 от вид, достигнал планината, пуснал птица да открие сушата.

Теория на Зиусудра:

Всичко е записано за всеки, дните ни са преброени, има Шимту (съдба, предопределение)

Придобиваш само, когато даваш

Всичко е циклично, реката излиза и се прибира

ІІІ. Гилгамеш като литература

Цар Енмеркар (ХХVІІІ в. пр. Хр.) е един от седемте създатели на клинописа, вероятно този, който го е наложил в Урук. Той създава и разменната търговия. Създава и Едуба (училище) (срв. веда, свещени книги – санскр., етос, учение за морала – гр., едукацио, обучение – лат., еда – скандинавски епически поеми). Те служели за съхраняване, усвояване и разпространение на познанието в писмена форма.

Епосът е пригоден за усвояване в диаложна форма (срв. с тибетската диаложна традиция на обучение в Будизма; древногръцката диаложна традиция в школата на Платон). По-късните диаложни епоси, ритуални драми и поеми продължават тази линия. Всяко ново време е премествало смисловия и етическия акцент на различни събития от епоса. Текстът е можел да бъде разхвърлян между мнозина ученици и жреци (протагонист, дефтерагонист, тритагонист, хор или главен, второстепенен, помощен актьор и хор – гр.) или изпълняван от един жрец (рапсод, епически певец – гр.). най-вероятно двата метода са се редували.

Конструкция на епоса

Класически пролог: В стародавния ден, в стародавно-далечния ден, в стародавната нощ, в стародавно-далечната нощ – шумерска версия / За всичко виделия: света обходи, морето преплава, с другаря си дързък покори враговете… в съкровеното вникна, разгада тайни и донесе вести отпреди потопа – акадска версия;

Експозиция: Кой е героят / Кои са родителите му / Кой е родният му град / Кратък списък на деянията му / Каква е връзката му с боговете;

Колизия – ИД: Скверните аморални деяния на Гилгамеш в Урук / Молитва на гражданите към Аруру / Сътворението на Енкиду / Мисията на Шамхат / Паралелен разказ за двамата герои / Сънищата на Гилгамеш – интроспекция / Противопоставяне на Гилгамеш и Енкиду / Побратимяване между двамата;

Първа перипетия – ЕГО: Подготовка за боя с Хумбаба / Гилгамеш пренебрегва съвета на стареите / Съвети от майката на Гилгамеш и припознаване на Енкиду като син / Сънищата на Гилгамеш – интроспекция / Бой с Хумбаба;

Втора перипетия: Изкушението на Ищар за спокоен живот в семейството / Гилгамеш отхвърля изкушението, вкусил сладостта на героизма / Отмъщението на Ищар чрез суша и мор за Урук и пускане на небесния бик срещу Гилгамеш / Убийството на бика ;

Трета перипетия: Сънят на Енкиду – интроспекция / Болестта на Енкиду / Проклинане и реабилитиране на Шамхат от Енкиду / Оплакване на Енкиду с участие на хора, богове и природа;

Четвърта перипетия – СУПЕРЕГО: Философско съждение на Гилгамеш за смъртността си / Слизане в подземното царство на Гилгамеш за спасяване на Енкиду / Неуспешна акция по спасяването на Енкиду;

Пета перипетия: Търсене на информатор, първо ниво – първа ретроспекция пред кръчмарката Сидури / Преминаване през реката на смъртта – втора ретроспекция на Гилгамеш пред Уршанаби / Търсене на информатор, второ ниво – Зиусудра, трета ретроспекция на Гилгамеш пред Зиусудра / Философско съждение на Зиусудра за смъртността на всички / Епос в епоса – разказ на Зиусудра за потопа, ретроспекция;

Шеста перипетия: Първо изпитание на Гилгамеш, неуспешно / Пътешествие през реката на смъртта към второто изпитание / Второ изпитание на Гилгамеш, неуспешно / Философско съждение на Гилгамеш за полезността на човека за другите;

Катастрофа: Среща на сенките на Гилгамеш и Енкиду в подземния свят / Неуспешен опит на сянката на Енкиду да спаси Гилгамеш;

Епилог: Ритуал по оплакването на героя.

Често използвани литературни похвати

Клетва, Рефрен, Пророчески сънища, Прошката като стратегия в живота, Пречистване с плач.

ІV. Епосът за Гилгамеш като “Пътеводител на героя”

Стратегии как да станеш герой (десет правила): Промяна на характера и действията от лошо към добро (необузданият Гилгамеш) / Защита на своите (битката с Акка от Киш) / Премерване на силите с най-силния (битката с Енкиду) / Побратимяване с противника (братският статус на Енкиду и амулета му от Нинсун) / Подвизи с риск на живота в полза на своите (Хумбаба, слънчевия бик) / Спор със стареите и с боговете (съвета, Ищар) / Слизане дори в ада за спасяване живота на приятеля / Търсене на безсмъртието (Утнапищим, медитация без сън, магично биле) / Приемане на смъртта (съгласяване с Утнапищим) / Особено погребение (под Ефрат).

V. Гилгамеш като мистерия

Мистерията за Гилгамеш е играна за пръв път по време на Акитум, 22 март – пролетен новогодишен празник с мистерии, ритуални песни и игри, траещ един месец (срв. с протоиранския Науруз). Публика, в съвременния смисъл на тази дума е нямало, всички са участвали в изучаването или мистерията. Те са пеели рефрените, подадени от главния жрец, извършвали са култови действия и молебени, танцували са заедно.

Молитви, ритуали и жертви, участвали в мистерията:

• учене от жрица-куртизанка на обноски чрез любовта
• задаване на въпроси към боговете и получаване на отговори
• заместване на царя с роб
• поставяне на амулет преди битка
• обличане на ритуална дреха (хламида)
• възлияние на брашно по вятъра (в четири посоки)
• игра със сорсо – мъжко-женско, живот-смърт
• ритуално измиване на ръцете в Ефрат
• ритуално къпане и пране на дрехите в Ефрат
• кадене аромати за боговете – кедър, тръстика, мирта – в 7 кандилници
• запалване на жертвен огън
• рисуване на магически кръг за приспиване
• използване на птица като дух
• ритуално бдение с медитация
• използване на гадателни тухлички
• хващане на бяло жертвено агне отляво и черно за заколение отдясно преди битка
• при природно бедстие се колят овни и кочове
• жертва на животни-сукалчета пред Ищар
• водно възлияние за Шамаш
• биче сърце на олтара пред Шамаш
• кадене за Шамаш
• коленичене и молитва с вдигнати ръце пред Шамаш
• изливане на елей от бичи рог пред Шамаш
• копаене на кладенец за Шамаш
• молитва и ритуален плач пред Уту със златен жезъл в ръка

Ритуално оплакване:

• диалог – кой е мъртвият, достоен ли е за паметник
• наставления към мъртвия как да приеме участта си
• диалог – изброяване на подвизите, но вече той е мъртъв
• ритуално изкъпване в Ефрат – очистване за последното пътешествие
• донасяне в траурния дворец – последен дом
• оставят го бос – за да не вдига шум в преизподнята
• увиване в бяло ленено платно – символ на смъртта
• поставяне на ложе, покритго с шарен саван – символ на живота
• около него идват близките му, нагиздени като за сватба
• обикаляне в посока ляво-дясно с мъртвеца – последно пътуване
• оплакване с четири техники – скубане на коси, късане на дрехи, тичане, хвърляне в праха
• поставяне в тухлен или каменен саркофаг – роден от пръст и станал на пръст / бил като скала и достоен за каменен паметник
• поставяне в погребален кораб – преплуване реката (океана) на мъртвите
• погребение на отвъдния бряг чрез трупополагане – изгорените се мъчат, носени от ветровете

Свещенослужители, жреци:

7 мъже – Първосвещеник – Уригаллу, четец на епоса, започва винаги от Сътворението на света / Помощник-прорицател – Бару / Трима влъхви – Ериб бити (Влизащият в дома на бога) / Двама юродиви;

7 жени – Три хвалителки – лукур (жрица), лукур-каскала (жрица-наложница), Нин-Дингир (небесна властителка – жрица) / Сянката на Етана / Сянката на Сумукан / Сянката на Ерешкигал / Сянката на Белет-Сери;

Епосът е бил изпълняван на Емесал – литературен и храмов език, изтънчен и пригоден за химни. Инструментите, използвани в мистерията са: Барабан, Гърне, Чинели, Глинена флейта, Тръстикова флейта, Арфа, Перкусии, Глас (Един глас; Бърза молитва; Хор).

VІ. Цивилизцията на шумерите

Шумерите са първият етнос, поставил човека Ут в основата на своето разбиране за общество. Той не е само слуга на боговете, но има бог на своя душата, своя мъдрост, наречена Лама. Шумерите достигат до идеята за гражданско общество благодарение на дългия си марш от Тибетското плато до Месопотамия. Помагат им контактите с другите етноси и обменът, в който те трупали нови познания. Уникалността на този народ е в това, че те пътували принудително и по пътя събирали технологии и стартегии за оцеляване. Подобен е и пътят на българите от тяхната вероятна прародина в Припамирието към техните нови земи в Европа. Елементите на цивилизацията шумерите надградили по принуда. За да оцелеят, те създали свои принципи, с които да съхранят не само своя живот и семейства, но и своята етническа и културна идентичност. Шумерите създават матрицата, наричана днес “Условия за съществуване на цивилизация”:

1. Строеж на градове-крепости-държави, приютяващи хора от един етнос;
2. Създаване на военен ред и йерархия, професионални военни, полиция и опълчение;
3. Монархични принципи, издигане на лидери – царе-жреци, окрупняване на функциите и властите, царски ритуали – ритуална сватба с наместница на боговете и скрижали (скиптър и сорсо), Нам-лугала – учение за божествения произход на царете;
4. Създаване на гражданско общество, съвет на старейшините (7 на брой), съдебна система от хора, съдещи с превръзки на очите;
5. Практикуване на комбинирано стопанство – земеделие и скотовъдство, облагородяване на земята, иригация, канали;
6. Унификация на пантеона, задължителни общи богове за всички, единна митология, богослужебни сгради, жреческо съсловие;
7. Създаване на комуникации – пътища, разменна търговия, взаимопомощ между изпадналите в беда членове на обществото, писменост, пощи;
8. Създаване на епическа и богослужебна литература на два официални езика: жречески и говорим литературен, диалогична система на обучение, училища и библиотеки, “книгопечатане” с цилиндри върху глинени плочки, възшествена и историческа хронология;
9. Унифициран слънчев календар и празнична система, астрология, науки, празници от лунния цикъл;
10. Металургия, занаяти, система от мерни единици, пристанища, тържища;
11. Мистерии, развитие на изкуствата – светски и сакрални;
12. Създаване на единна държава, чрез обединение на градовете-крепости, политическа столица – Урук, религиозен и научен център – Нипур, разпределителен пощенски център – Бабила, място за държавен резерв и тържище – Дилмун (Бахрейн) и административно деление: Северен, Централен и Южен Шумер.

Първите 30 неща в света са създадени от цивилизацията на шумерите, определени от Самуел Ноа Крамер, сред които под № 22 е отбелязано: Първият “Свети Георги” – митовете за Дингир и по-късно Митра.

VІІ. Кратък анализ; паралели с тенгрианството

Богът-небе Дингир няма обособена централна функция при шумерите. Напълно вероятна е подобна картина при българите, където Тангра е сред още 13 други обекта за поклонение. Еволюиралият Тенгри, обаче заема главната, а по-късно единствената роля сред народите на Централна и Североизточна Азия;

1. Дингир се намира във върховата част на триадата Горен-Среден-Долен свят. Две сведения подсказват същото място на Тангра и сред българите. От своя страна, Тенгри е синоним на Горния свят в Тенгрианското мировъзрение;
2. Шумерската версия на Дингир указва не само за мъжко присъствие на жрец (колобър – бълг., Омуртагов надпис от Мадара) около Бога-небе. Наличието на жрица Нин-Дингир в шумерските ритуали и мистерии подсказва връзката с индо-иранското разбиране за сливането на мъжкото и женското начало, на енергиите Шива-Шакти, разкрива индиректно за тържеството на семейството като елемент от цивилизационния модел. При българите няма открито женско присъствие в обрядните практики. Напротив – лично кан сюбиги Омуртаг „направи [възлияние] на бога Тангра“. Подобна е ситуацията при централноазиатските и тюркоезичните народи, където Тенгри в неговите варианти е главен бог, обслужван само от мъже;
3. Паралелите между Дингир, Тангра-Тенгри, по-късният Митра (господар на деня – иран.), и християнският Свети Георги, свързани с мистериите по време на пролетното равноденствие (иранският Науруз) разкриват еволюционния ход на Богът-небе като „небесен ездач“, победител в битката с хтонично поставения дракон. Доминиращият конник не само определя ходът на сезоните. Поставените от него царе (срв. „от бога поставен владетел“ – бълг. „Именник на българските канове“, приписката визира кан Курт-Кубрат), са също конници и „воини на Тангра-Тенгри“. Те по презумпция са родени победители, носители на нов цивилизационен модел. Като типични евразийци можем да считаме, че уседналият и номадският цивилизационен модел, родени от Тенгрианството, са доказали през вековете своето право на съществуване и преимущества;
4. Епосът като основен източник на митологична и историческа памет, като извор на поучение и инструмент на идеокрацията запазва своето основно значение от Шумер до наши дни. И ако клинописът е съхранил най-древните варианти, то устната традиция доминира в по-късното Тенгрианство. Паралелите между епоса за Гилгамеш и цялата шумерска епическа литература от една страна и епосите на централноазиатските и тюркоезичните народи от друга са наистина потресаващи. Анализирайки внимателно този материал се откриват теологични, философски, структурни, литературни, митологични, ритуални, образни, сакрални, иконографски и мистериални подобия, съхранени почти непокътнати цели шест хилядолетия! Тезисно разгледаните по-горе от нас шумерски образци дават на изследователите безценен материал за анализ и сравнение;
5. Преките данни и упоменавания на Дингир в шумерската литература са оскъдни. Мащабни и впечатляващи са обаче мистериите в негова чест, чиято възстановка дава още един мост към Тенгрианството. Сравнявайки обредните практики на шумерите с централноазиатските и тюркоезичните тенгристки действа, откриваме над 70% идентичност. Подобен е процентът със сведенията за българите до приемането на Християнството, а и в по-късните сведения за съхранената българска обредност. Оказва се, че мистериалните практики в Евразия са изключително консервативни. Заслуга за това има „Негово Величество народът“, както твърдят епосите;
6. В заключение могат да бъдат приведени откъси от три епиграфски паметника: Епос за Гилгамеш: „Гилгамеш в туй време седи и плаче / а по страните му тичат сълзите … за кого, Уршанаби, ръце ми се трудят / и за кого сърцето кръвта облива? / На мен самия благо не нося / На пръстта-лъв аз принесох благо … извор намерих, но мен изгубих / моята лодка без мен остана!“ (около 2750 г. пр. Хр.) Големият надпис в чест на Кюл Тегин: „Тенгри разпределя времето / но, тъй или иначе, човешките синове са родени, за да умрат / така с мъка мислех аз / до като от очите ми течаха сълзи / и силни вопли излизаха от дълбините на сърцето ми…“ (731 г. сл. Хр.) Търновски надпис на кан сюбиги Омуртаг: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години“, (822 г. сл. Хр.).

Работата по сравнителния анализ на шумерския Дингир и последвалото го Тенгрианство тепърва започва. Това не е задача за един учен, нито за едно поколение изследователи. По наше убеждение, подобен анализ би разкрил един от най-ранните пластове на Тенгрианството и би проследил неговата еволюция до етническото, националното и философско мировъзрение на десетки народи от Евразия, чиито наследници сме и ние.

Илиев А.Л.
Болгария, г. София
theatredreams@abv.bg